Когнитивното нетърпение: Пътят към оглупяването
Когнитивното нетърпение (Cognitive Impatience) се среща все по-често. Толкова е постоянно, че можем да го класифицираме като „ проклятието на нашата прекомерно обвързвана епоха “. Говорите с човек. Той ви слуша. Или най-малко по този начин наподобява. Мислите, че сте свързани прочувствено, че сте предали това, което желаете да му кажете. По-късно обаче откривате, че този човек не е схванал съвсем нищо от казаното. И на идващия ден той даже не го помни. Това е когнитивното неспокойствие, най-прекият път към оглупяването.
Какво е когнитивното неспокойствие?
Кога за финален път прочетохте текст от началото до края, без да се отегчите, без да се уморите, без да прекъснете четенето си, с цел да извършите нещо друго, без да се разсейвате и изпитате предпочитание да преминете към нещо друго „ по-интересно “?
Тази некадърност да се резервира вниманието, концентрирано върху една единствена задача, е това, което професорът по литература Марк Едмъндсън назовава когнитивно неспокойствие. Този професор осъзнава, че доста студенти интензивно заобикалят класическата литература от деветнадесети и двадесети век, тъй като нямат търпението да четат по-дълги и по-плътни текстове, в сравнение с нормално срещат в интернет.
Той вкарва определението „ Когнитивно неспокойствие “, което се отнася до неспособността да се обърне внимание по време, належащо за схващане на сложността на една мисъл или мотив. Когато не обръщаме внимание и сме жертви на нетърпението, ние освен не разбираме комплицирани хрумвания, само че даже не можем да запомним по-простите хрумвания.
Шумът, който ни разсейва
Живеем в свят, в който тишината се трансформира в разкош. Шумът е съвсем всемогъщ, освен акустичният звук, само че и още по-опасният от него: шумът на разсейването. Самотата е отстъпила място на непрекъснатото наличие, което непрестанно ни прекъсва при всевъзможни условия, наличие, под формата на известия, обществени мрежи, натрапчиво ползване на информация...
В епохата на хипер-свързаността царува тревога. И с цел да укрепи своето владичество, не се поколебава да унищожи спокойствието, по този начин належащо, за централизация и рефлексия. Ако не можем да бъдем спокойни, в случай че имаме чувството, че изпускаме нещо или че нещо друго може би е доста по-интересно, не можем да се концентрираме.
